Поради многото сняг тази година Националният празник 3 март бе отбелязан в столовата на училището. Новият знаменосец Константин заедно с асистентите Николай  и Стоян разбуниха духовете сред учениците, преминавайки  облечени в училищната униформа. Разбрали, че нещо се случва, малките се скупчиха пред столовата. Отвсякъде към дежурния учител Китен Кюлюмов заваляха въпроси. Защо те не са си облекли униформите? Не може ли да пипнат знамето? Каква е тази музика, дето звучи? И въобще какво става там в столовата?

Както обикновено репетицията е само за участниците. Но това не е обикновена репетиция. Знаменосецът и асистентите му трябва да отренират как ще изнесат знамето и с маршова стъпка ще застанат пред строя. Оказа се, че това не е проста работа. Да си подадат сами команда „Ходом марш”! Да тръгнат едновременно с левия крак и да не се сблъскат след команда „Стой”. Без команда едновременно да се обърнат наляво. А обичайният диджей Георги Тодоров този път вместо рап, хип-хоп или чалга е подбрал маршове и химна на Република България.

След малката репетиция знаменосецът и асистентите му със свити сърца като актьори се оттеглят настрани да изчакат сервирането на обяда. Когато всичко е готово общото ръководство поема дежурният възпитател Юри Кюлюмов. След команда „За среща на знамето мирно!” зазвучава марш и всички погледи се вперват в знаменосеца. Без да го усетят момчетата са замръзнали неподвижно, изпънати като струни. Тогава зазвучава химна. Всички сърца бият в едно. За минута всички дребни неща от ежедневието са забравени. Зад трибагреника и под звуците на химна всички са част от едно цяло, част от българската нация.

С няколко думи Юри Кюлюмов припомня на децата за селцето Сан Стефано, където на този ден през 1878 г. държавата България възкръсва. Сбъдната е мечтата на борците за свобода. След пет века българите отново са свободни и имат своя държава. За нашата свобода са дали живота си войници от десетина народности, които тогава са били част от Русия: руси, белоруси, поляци, литовци, естонци, латвийци, финландци. За свободата ни са дали живота си и хиляди български опълченци.

Юри Кюлюмов е кратък, но независимо от това погледите на част от децата вече се насочват към масите, където е сервиран празничният обяд. Омаята на химна е свършила. След краткото слово знамето е изпратено и започва обядът. Поради репетицията и суетнята около столовата всички са изгладнели. Кюфтетата изчезват за минутка. Въобще, този Национален празник се оказа много вкусен.