Тази година отбелязваме 132 години от Освобождението на България от турско владичество. На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Турция, с който се дава свобода на българите и се създава Санстефанска България. Това е мигът, в който българите триумфират, защото са дочакали възкръстването на България от пепелта на 500 годишната турска зависимост. Опиянението от радостта не продължава дълго. Берлинският договор разкъсва страната ни на три части – Княжество България, автономната Източна Румелия с губернатор, назначен от турския султан и Македония и Тракия, които остават в рамките на Османската империя.
Разкъсаната Трета Българска държава изживява своите дни на възход във връзка с Обединението на 6 септември 1885 тодина, когато Източна Румелия се присъединявакъм Княжество България и княз Александър Батемберг е наречен Обединител. По време на Сръбско-Българската война българските войници прояявят нечуван героизъм и опазват крехката българска свобода. Българите научават своя урок – свободата не е еднократен акт, за свободата трябва да се воюва и да се работи всеки ден и час. И така стъпка по стъпка: приемане на Търновската конституция, която
превръща страната ни в конституционна монархия,
устремният възход през първите години на ХХ век, обявяването на
Независимостта на България на 22 септември 1908 година.
Но все пак, колкото и да е важно онова, което следва, най-важно си остава началото. Това е мигът на обявяване на Санстефанска България. Без този миг усилията на българите за свобода щяха да останат безплодни. Затова
3 март е
Национален празник
на България,
той е празникът, който обединява българите навсякъде по света. Днес всички българи трябва да вдигнем гордо глава и да си спомним за пътя на борбата и за хилядите борци и революционери, посветили живота си за освобождението на Родината. Да си спомним какъв борбен и непреклонен народ сме, какви чеда е раждала Майка България. Апостолът Левски, създал в стотици градове и села революционни комитети. Войводата Георги Бенковски, организирал и ръководил Априлското въстание в ІV Панагюрски революционен окръг, който е обявен за Председател на Временното българско правителство. След кървавия разгрома на възстанието, обикаляйки с Хвърковатата си чета по Балкана и наблюдавайки пожарищата, същият Бенковски се провиква: „Ние забихме такъв нож в сърцето на Турската империя, след който тя никога няма да се изправи”.
Пряка последица от Априлското възстание е Руско-Турската война, която за българия се явява Освободителна война. Българите не са чакали свободата наготово. Те са участвали, кой с каквото може: посрещат руските войници с хляб и сол, осигуряват храна за руската армия, водят руските военни части през Балкана. Най-активно участие във войната вземат българските Опълченци, защитавали прохода Шипка. Със своя безпримерен героизъм, с по-лошо оръжие от турците, те се изправят на пътя на армията на Сюлейман паша, тръгнал да разкъсва обсадата на Плевен и да съедини турските армии. Когато патроните свършват, в ръкопашен бой, с камъни, дървета и труповете на убитите, Опълченците защитават Шипка. Така те на практика решават изхода на войната.
Никой не може да каже, че сме получили свободата си наготово. Тя е платена с кръвта на хилядите руски войници, с кръвта на хайдути и четници, на участници в революционните комитети на Левски, на загиналите по време на Априлското възстание и освободителната Руско-Турска война. На 3 март ние свеждаме глава в знак на почит пред паметта на тези знайни и незнайни герои, дали пример за родолюбие и героизъм.
Христо Костадинов, ХІІ клас
Гр. Ракитово, 3 март 2010 г.
